Цветелина Ватовска пред ФАКТИ: Качеството на българското етерично масло не започва от епруветката, а от корена на растението

Правителството обяви, че осигурява 500 000 евро за оборудване на специализирана лаборатория към Българската агенция по безопасност на храните, която до края на годината трябва да може да установява автентичността на българското розово масло. Предвиждат се и законодателни промени, свързани с гарантирането на произхода и качеството на продукта. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Цветелина Ватовска, която притежава мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури.

- Г-жо Ватовска, кабинетът осигури 500 000 евро за лаборатория, която трябва да гарантира автентичността на българското розово масло. Това решава ли най-сетне един от най-сериозните проблеми на сектора – липсата на достатъчно надежден държавен контрол?
- Изграждането на държавна лаборатория за 500 000 евро само по себе си няма да реши проблемите в етерично-масления сектор, ако държавата продължава да контролира основно крайния продукт, а не целия процес. Качеството и автентичността на българското масло не започват от епруветката в лабораторията – те започват още от корена на растението.

От разсада, от сорта, от начина на отглеждане, от преработката и дестилацията. Лабораторията е необходима, но тя трябва да бъде последната, а не единствената брънка в една цялостна система за контрол.

В България и към настоящия момент има достатъчно лаборатории, които могат да извършват проверки за автентичност на розовото, лавандуловото и на други етерични масла. Само по себе си инвестирането в такава лаборатория не е погрешна стъпка, защото говорим за държавна лаборатория, която ще има контролни функции. Но тази лаборатория сама по себе си не може да осъществява контрола върху производителите на лавандулово, розово и всяко друго етерично масло. Тук по-скоро въпросът е да не отидем към популизъм, когато просто се твърди, че нещо се прави в този бранш. Защото този бранш е оставен на самостоятелен ход от доста години. Без да се взема предвид фактът, че розовото масло и лавандуловото масло, а въобще етеричните масла, са ключови отрасли за България. Най-вече розовото масло е визитна картичка на страната ни. Тези отрасли не могат да бъдат оставени без ясна държавна политика и да се очаква, че пазарът сам ще реши всички проблеми.

Това, което аз виждам през последните пет години в етерично-масления сектор, е пълна разруха.

Една от причините България да спада в производството на етерични масла е точно липсата на държавна политика в тази насока. За няколко поредни правителства аз не виждам политика, която по някакъв начин да се отличава в отношението си към розите и към етерично-масления бранш. Страната ни по никакъв начин не защитава и не създава условия да се създава добро и качествено производство на розово, лавандулово и други етерични масла. През годините се пишат различни планове и стратегии, но те много често не са съобразени с практиката и с реалността. Основно се набляга на евросубсидии и на административни мерки, които на практика не решават същинските проблеми.

- Отдавна настоявате за по-строг контрол върху чистотата и автентичността на българските етерични масла. Какво конкретно трябва да може да установява новата лаборатория, за да бъде действително полезна на производителите и да не остане просто поредната държавна структура?
- Само лабораторията няма да реши проблема. Тя е необходима, но е само една част от цялата система. Контролът трябва да започне много по-рано – още от разсада. Трябва да има контрол върху самото производство на разсада – кой го произвежда, как го произвежда, кои са хората и фирмите, които имат право да произвеждат сертифициран разсад. Защото само по себе си това ще гарантира и качеството на маслата ни.
По отношение на лавандуловия разсад аз съм абсолютно убедена, че пълната липса на контрол, хаотичното създаване във всеки двор от всеки човек, който няма никаква квалификация, на разсади, различни сортове – Севтополис, Рая и какви ли още не ги наричаха – които обаче не са истински чисти сортове, доведоха до това, че българското лавандулово масло не отговаря на стандартите, на които трябва да отговаря.

И това е един от първите проблеми, на които трябва да се наблегне.

Институтът по розата, който съществува в Казанлък, има изключително важна роля. Според мен обаче той на практика е абдикирал от ролята, която има. Нито един от сортовете и разсадите за етерично-масления бранш не се контролира по начина, по който би трябвало да се контролира. Трябва да има правила. Трябва да заработят тези институти. Трябва да се подготвят опитни полета. Трябва да се видят сортовете – какво дават, как дават, какъв рандеман имат, какво качество на маслото дават.

Трябва да се създадат специалисти в тази област, които могат да дават професионална оценка и препоръки. Защото качеството на маслото започва от растението. Лабораторията е в края на веригата.

След разсада трябва да има контрол и върху самото производство, върху дестилациите. И там също трябва да има контрол, но и подпомагане. Трябва да бъдат подпомагани преработвателните предприятия, защото те са една от ключовите брънки във веригата. Трябва да бъдат подпомагани и самите производители.

- В момента официално се говори конкретно за лаборатория за автентичност на розовото масло. А какво става с лавандуловото масло – трябва ли същият модел за контрол да обхване и него?
- Разбира се. Контролът не трябва да бъде само върху розовото масло. Трябва да обхване лавандуловото и всички останали етерични масла. Когато нямаме контрол върху посадъчния материал, когато различни хора произвеждат разсад без необходимата квалификация и когато няма гаранция за сортовата чистота, после няма как да очакваме, че крайният продукт ще бъде еднакъв и ще отговаря на изискванията. Качеството на маслото започва от растението.

- Говорили сте за случаи, в които нискокачествени или разредени масла вредят на целия бранш. Може ли новата лаборатория реално да спре практиката на пазара да се продават продукти, които компрометират името „българско масло“?
- Лабораторията може да бъде един много важен инструмент за това, но сама по себе си няма да го спре. Ако искаме да защитим името „българско масло“, трябва да имаме контрол по цялата верига. Трябва да знаем откъде идва разсадът, кой го е произвел, какъв е сортът, къде е произведена суровината, къде е дестилирана, кой е производителят и какво има в крайната партида. Не може да проверяваме само последната стъпка и да смятаме, че сме изградили система за контрол. И тук трябва да кажа нещо много важно – за да има какво да контролираме, първо трябва да запазим самия бранш.

За съжаление, това, което аз виждам, е, че етерично-масленият сектор изчезва.

- Как трябва да изглежда системата – да се проверява всяка партида, всяка дестилерия или само продукцията, предназначена за износ?
- Според мен трябва да има цялостна система за контрол, а не контрол само на определена част от продукцията. Но тази система трябва да започне от самото начало. Пак казвам - първо е разсадът. След това производството. След това дестилациите и преработвателните предприятия. След това готовият продукт и лабораторният контрол. Не може да започнем от края. И за да разведря малко обстановката, ще ви разкажа един анекдот, който моят вуйчо много обичаше да разказва. Той беше земеделски производител, произвеждаше грозде и праскови и много обичаше земята.
Казваше ми: „Цветанке, през комунизма гледам аз едни хора – копаят едни дупки. Един копае, друг зарива. Един копае, друг ги зарива.“
И той ги спрял и ги попитал: „Хора, какво правите бе?“
А те му казали: „Ние сме комплексна бригада.“
„Какво означава това?“
„Ами ние всъщност засаждаме борчета, обаче този, който трябва да слага борчето в дупката, днеска го няма. Утре ще дойде човекът. Та по тази причина ние няма да спираме, а почваме да копаем и да зариваме дупките.“

Та да не стане и така с лабораториите.

Само по себе си това не е лошо. Напротив – държавна лаборатория, която има реални контролни функции, може да бъде много полезна. Но за да даде резултат, ние първо трябва да запазим целия бранш.

- Кой трябва да носи отговорност, когато лабораторията установи несъответствие?
- Това трябва да бъде част от цялата система, която държавата трябва да изгради. Трябва да има ясни правила кой носи отговорност – производителят, преработвателят, дестилерията или търговецът. Не може да има лабораторен контрол, а след това да няма реална отговорност при установено несъответствие. Но отново казвам – не трябва да започваме и да приключваме с лабораторията.

– Един от големите аргументи е, че България рискува да загуби международното доверие, ако не гарантира автентичността на продукцията. Колко сериозен е вече този риск и има ли пазари, на които българското масло започва да се гледа с повече подозрение?
- Това е много сериозен риск, защото името „българско масло“ е нещо, което сме изграждали с години. Ако допуснем на пазара продукти с неясен произход, ниско качество или разредени масла, ние не компрометираме само конкретната фирма, която ги продава. Компрометира се името на целия български сектор. Затова трябва да защитим произхода и качеството на българското масло.
Но отново – това не става само с една лаборатория. Трябва да има система за проследимост и контрол по цялата верига. И тогава вече можем да говорим и за запазване на географската марка на самото розово масло и на другите етерични масла.

- В същото време секторът на етеричните масла е под силен икономически натиск – казвали сте, че лавандуловото масло е достигнало цени под себестойността и че част от производителите заорават насажденията. Лабораторията може ли сама по себе си да помогне на този сектор, или са нужни и конкретни мерки за цените, финансирането и достъпа до пазари?
- Точно тук е следващият голям проблем – икономическите мерки. За съжаление, това, което аз виждам и което мисля, че вече е ясно като ситуация, е, че този бранш се затрива. Не може човек, който никога не се е занимавал с този бизнес и няма никакъв житейски и практически опит в етерично-масления сектор, да сяда и да пише пет страници планове, които нямат нищо общо с реалността и абсолютно нямат никаква практична стойност. Тук трябва да вземем предвид няколко основни фактора – липса на работна ръка, липса на пазар, липса на икономическа устойчивост и, не на последно място, административни субсидии, които много често стигат до политически обвързани хора.

Има хора, които имат „чадъри“ и получават подпомагане, но не са заинтересовани реално да развиват този бранш. А хората, които реално работят и се опитват да запазят производството, остават без необходимата подкрепа.

Последното правителство беше приело програма за съживяване на етерично-масления сектор, според която местните производители трябва да се обединят и да отидат при местния кмет с обща програма. Но как ще се обединят тези хора, когато преработвателите затварят, дестилериите са фалирали масово, няма пазар, няма реални цени на маслото и в определени години то се продава под себестойност? След като няма и къде да преработят продукцията, как си представяме тези производители да се обединят и да кандидатстват по някаква програма? Само по себе си това е измиване на ръцете: „Ето, имаме програма.“ Да, имате програма, но тя е нереалистична. Те са в един и същи район, но почти няма лавандула.

След това кметът винаги е политически обвързан по някакъв начин и това само по себе си какво решава?

Защо трябва хората да се обединяват, за да вземат субсидии, ако икономически за тях това не е изгодно или не е целесъобразно? Самото обединение не създава пазар. Не създава цена. Не създава преработвателно предприятие. Не решава проблема с работната ръка. Това, което държавата трябва да направи, е да създаде реална икономическа среда, в която производството да има смисъл. Тук трябва да кажем и за допускането на чуждестранни инвеститори, които изграждат дестилерии и могат да правят монополни политики без достатъчно контрол от страна на държавата. Има случаи с чуждестранни компании, които идват, изграждат дестилерия, подписват договори с местните производители, започват да изкупуват продукцията, а след това спират да изпълняват договорите и спират да изкупуват маслата. Производителят вече е направил инвестицията си и няма друг пазар. Това е нещо, което може с подходящи законодателни мерки да бъде предотвратено. Не става дума държавата да определя пазарната цена. Става дума да има правила, които да не позволяват един голям играч с голяма пазарна сила да поставя производителите в зависимост.

Има и друг икономически инструмент – целевото подпомагане на производителите.

Например така, както са го правили преди сто години нашите български държавници – производителят да бъде подпомогнат преди кампания. Защото ако той няма пари да си събере продукцията, може да подпише всякакъв договор и да се съгласи да я продаде на себестойност или под себестойност, защото реално няма избор. Ако държавата му даде целева субсидия или безлихвен заем, за да си събере продукцията, той ще може да бъде по-устойчив. Ще може да изчака, да търси пазар и да не бъде принуден да продава веднага. Разбира се, не е работа на държавата да определя правилата на пазара. Но създаването на тези условия ще създаде една по-устойчива среда за всеки производител.

- Може ли тази лаборатория да се превърне в първата реална стъпка към национална стратегия за етерично-масления сектор, или отново ще остане хубава инициатива, която няма да бъде последвана от цялостна държавна политика?
- Лабораторията може да бъде първата стъпка, но само ако след нея има всички останали стъпки. Първо трябва да запазим самия бранш. След това да има контрол върху разсада – това няма да престана да го казвам. Да се създадат правила. Да заработят институтите. Да има опитни полета. Да се видят сортовете – какво дават, как дават, какъв рандеман имат, какво качество произвеждат. Да се създадат специалисти в тази област. След това трябва да има контрол върху дестилациите и едновременно с това подпомагане на преработвателните предприятия.

Трябва да има подпомагане и на самите производители, така че те да могат да оцелеят икономически.

И чак тогава стигаме до лабораторията, до контрола върху готовия продукт, до гарантирането на неговата автентичност и качество. Защото иначе рискуваме да направим точно това от анекдота, който разказах – един копае, друг зарива, всички са много заети, всички имат някаква функция, но накрая борчето го няма. А ние в момента трябва да запазим самото борче – тоест българския етерично-маслен сектор. Защото ако продължаваме да действаме само на парче – с една лаборатория, с една програма или с една административна мярка – рискуваме след време просто да няма български производители и българско производство, което да контролираме.